Порутения храм

Кристиан беше хванал следата на Бианка,която търсеше от доста време.Беше загърбил поредния купон,който се вихреше из Долен Лондон и това го изнервяше още повече.Не се беше напил достатъчно,нито забавлявал,но след като го осведоми едно от неговите приятелчета,че има нещо "важно" той веднага хвана пътя към мястото.
Беше облечен както винаги с дънки и черна тениска,но на него му стояха убийствено секси и Крис много добре знаеше това.Косата му беше рошава,но всеки кичур беше точно където трябва подреден там от Нортфилд.
Мястото към,което отиваше беше перфектно да я хване-някаква си изоставена църква или нещо подобно,на кой му пукаше?!Кристиан вървеше- неговия случай това е бягане с над 100 километра в час,и се усллушваше дали няма да чуе някакви стъпки или нещо подозрително.
Разбира се,информаторът му можеше и да го лъже,но това беше малко вероятно.А ако беше така трябваше да бяга на далеч и то бърза,ако иска да си запази живота.Но както казах,не го беше излъгал,не и със страха,който имаше от Крис.
Нашия герой бръкна в джоба си и извади една цигара,която бързо запали.Изпуши гъст дим и се спря в покрайнините на този така нарен храм.Някога е било такъв де,сега всичко изглеждаше порутено и мръсно.Но мястото си го биваше,ако искаш да направиш свърталището на "Лошите вампири" тук,бе идеално място,където хората биха си помислили,че живеят децата на нощта.
Криастиан зае небрежна поза до един храст и продължи да отпушва от цигарата,кутията ,в която се намираха никотиносъдържащите "убийци" беше станала неразделна част от Крис и винаги беше с него.
Чу се някакъв шум и нашия герой веднага се обърна към източника,видя я.Блондинката стоеше там,знаеше че тя лесно може да избяга и затова трябваше да е внимателен.Веднага смени настроението и мисленето си от купонджийско на бойно и тръгна към нея.Познаваше я,даже можеше да предвиди доста от ходовете й,поне така си мислеше Кристиан.
Но без да иска ритна някакъв метал на земята."Мамка му!"-измърмори Нортфилд на ум.Дотук с предпазливостта.
-Я ,кого виждам-реши да е директен и да заложи на бързината и силата.-една от последните от рода Хатауей,прекрасната Бианка!

Напоследък прекарвах доста време в горен Лондон и затова бях решила да се разходя из долен.Не обаче обичайните места като някой прост тунел,а тайните - които не бяха особено тайни - места на долен Лондон.Те бяха едни от най-красивите и приятни места на земята.Обичах да ходя в конната база и в порутения храм.Но това бяха едни от най-спокойните места където човек можеше да остане сам със себе си и да помисли...е аз определено имах нужда да остана сама защото за по-малко от седмица - преди известно време - живота ми се беше обърнал с краката нагоре.
Пристъпвах бавно като гледах да не се ударя в някое от много неща на земята...имаше какво ли не и най-много големи камъни които просто човек нямаше как да пропусне,но това си беше отделен въпрос.Винаги съм се чудела кой поддържа това място защото винаги когато идвах свещите - или по-скоро факлите - тук грееха...придаваха тайнственост на това магическо място.
Въздишка се отрони от устата ми докато оглеждах мястото.Беше красиво макар и да беше вече просто една развалина...навремето сигурно е било доста красиво хубаво място...всъщност нямах съмнение,че е било.Бях чувала,че тук са живеели важни кралски особи,но дали беше така един Бог знаеше.
Чух шум и нечий доста добре познат глас зад себе си.Настръхнах и се обърнах като се опитах да си придам страшно изражение,но по изражението на Кристиан - моя бивш най-добър приятел и сегашен най-голям враг - не бях успяла.Най-вероятно приличах на уплашено момиченце....не,че не бях.Знаех на какво е способен Нортфилд и имах цялото право на планетата Земя и долен Лондон да се страхувам от него.Той ме търсеше...най-вероятно да ме убие и да си вземе главата ми за трофей.Кой няма да иска глава на един от последните живи на фамилията Хатауей?!Освен мен....
- Какво правиш тук? - изсъсках насреща му.Трябваше да се махна от тук,но въпроса беше как.Можеш да отворя портал който да ме прати някъде другаде,но Кристиан можеше да ме довърши за една секунда и...и да нямам време да мина през проклетия портал. - Махай се!
С Кристиан Нортфилд имахме много интересна история...познавахме се от малки и той беше най-добрия ми приятел.Можех да разчитам на него за всичко...после обаче нещата се промениха.Кристиан стана лошото момче на долен Лондон и се виждахме все по-рядко зареди неговите фенки....след един купон на който и двамата яко се бяхме напили спахме заедно....това обаче не беше веднъж или два пъти...повтори се още няколко пъти пак от пиянски истории и следователно се оказа,че съм бременна от него.Нямах дори сили да му кажа за бебето...,но и какво можех да кажа?!
Хей пич..помниш ли ония път като се бяхме напили и после правихме много як секс?Е тогава забременях от тебе.
Не...просто не можех да му кажа каквото и да е било.Так или иначе с Крис се скарахме един ден и той стана най-големия ми враг...този който щеше да сложи края на моя живот...по моя преценка.До сега му се бях изплъзвала няколко пъти,но нямаше да е винаги така.Кристиан беше по-силен макар и аз да се бях обучавала да се пия и прочее.
- Предупреждавам те Нортфилд.Махай се от тук! - бих добавила и "от долен Лондон" ,но...прекарвах доста време в горен Лондон напоследък и да го гледам там..е не мерси.

Криастиан се изсмя грубо на опита на Бианка да изглежда страшно.Беше си направо смехотворно да я гледа тук,така след толкова време.По-скоро изплашеното изражение го докарваше много,много по-добре.Е,може би заради факта,че наистина беше изплашена.
Нортфилд се приближи още повече до нея.Какво смяташе да прави сега?През цялото време я търсеше и гонеше,за да я убие.Но..Е,сега можеха да се позабавляват малко преди да го направи иначе нямаше да е толкова интересно.
-Защо ме гониш?-попита той като придаде на гласа си обиден тон,а след това се изсмя отново.-Ще ни бъде много забавно,Хатауей!Не проваляй купона,който съм замислил.
С още едно движение Кристиан се озова пред нея и я погледна в очите.Щеше да е страхотно,ако сложи край на фамилията Хатауей.Първо нея,а после ако му е твърде скучно можеше да подхване и сестрите й.
Нортфилд трябваше да бъде внимателен,за да не я остави да отвори портал иначе му е спукана работата.Проклетата й същност,не знаеше кога може да избяга и по-точно къде.Е,предполагаше се че ще е в Горен Лондон,който обитаваше често,но на Крис това не му беше едно от любимите места.Предпочиташе да се мотае тука с тайфата си и да се напива и сваля мацки за удоволствие.И да издирва Биби,де.
-Знаеш ли от кога те търся?Толкова дълго си мечтая за деня,в който фамилията ти ще остане с още един член по-малко!
Кристиан я хвана и метна към едната стена близо до тях,щеше да се нарани,но не и фатално.А той я чакаше вече до стената. Притисна ръка към врата й,а тя изръмжа.
-Липсвах ли ти?-попита той.Много говореше и малко действаше,трябваше му нова тактика.Но първо нека малко да я поизмореше,че да няма сили да отвори никакви портали и да офейка набързо.Отново я блъсна към стената и скръсти ръце пред гърдите си.

Извиках когато гърбът ми срещна стената.Това май само достави удоволствие на Кристиан.
Задник!
Помислих си.Нямах време да направя каквото и да е било защото ръцете на мъжът се обвиха около гърлото ми и го стиснаха.Едва си поемах въздух.Почах дори да се гърча в ръцете му,но той само ме гледаше.Събрах сили и почнах да се гърча още повече.Опитвах се да го изрита ми в крайна сметна успях.Колкото да се измъкна.Бързо се отдалечих от него и почнах да си поемам жадно въздух.Той пристъпи към мен,а аз отстъпих още назад и леко се олюлях.Господи...той наистина щеше да ме убие...без да му мигне окото...
Трябва,трябва...трябва да се махна от тук.
Смехът му проехтя наоколо.Усетих го чак до костите си.Караше ме да настръхвам.Навремето бяхме добри приятели,а сега врагове...,че кой е като нас....
- Да бях родила детето ти!Поне щяхме да сме с един повече! - изкрещях насреща му.Той ме изгледа свирепо.Какво друго очаквах?За Бога...та той дори не знаеше,че съм била бременна от него...ама и аз съм една...Побягнах към другия край на храма където уж щях да съм в по-голяма безопасност...където имаше и повече неща в които бих могла да отворя портали.Ох..определено не си бях представяла смъртта по този начин.
Кристиан беше станал от онези...онези които искаха да довършат клана Хатауей.Да го оставят в историята...аз нямаше да позволя това.Не можех.Носех и отговорност към сестрите си...искам и тези които убиха родителите ми да си платят.Просто не можех да умра така...тук..,а камоли сега.

Бианка се опитваше да избяга от нашия герой и успя да го халоса. "Ауч!" -биваше си я в ритниците.Но можеше да ги раздава на някой,който не притежаваше супер сила и щеше да я погне веднага след тях.И все пак,струваше си опита й.Това още повече развесели Кристиан,до следващите й думи.
-Какво каза?-попита той.Това беше един от малкото моменти,в който Нортфилд оставаше без думи,саркастични посмятание или заплахи.
И все пак това го разтресе като мълния.Дете?От нея..Крис нищо не знаеше.Тя не му беше казала.Дете!-тази дума не излизаше от главата му.
КАзаното още повече го ядоса,беше бесен.Не ядосан,бесен!Нищо не знаеше за това, а ако знаеше.Тръгна към нея,а на лицето му имаше убийствен поглед.Ако досега не беше смятал да я убита,нека кажем че си промени мнението.
Но първо трябваше да разбере повече за това ..ъъ..дете.Някакво гадно чувство се разнесе из цялата му същност.Желание?Омраза?Беше странно..поне за него де.Не го бодна отвътре,но това чувство трябваше да го погребе.Сега трябваше да убива,отмъщава.Да изразява чувствата му.
-Какво си направила?-той изкрещя и се втурна към нея.Искаше я мъртва повече от всичко.До преди малко се забавляваше и щеше още да се забавлява,но..ами кой знаел,че той и чувства имал така скрити и желание за бащинство?Или просто го беше ядосала прекалено много.
Преди бяха най-добри приятели,бяха спали няколко пъти,но..пиянски истории.Тя беше най-близката му личност,но..ами колелото се върти.Сега тя беше най-големият му враг и той трябваше да действа.

п.с. голяма боза стана ;х

Определено не очаквах такава реакция от вампира.Цялата настръхнах.Направих една крачка назад и след малко се озовах на земята.Ръцете на Кристиан се бяха увили около гърлото ми и стискаха със всичка сила.Не можех да си поема въздух.Почнах да се боря за всяка капка въздух навлизаща в дробовете ми.Отново успях да го изритам.Изправих се и отстъпих назад.Краката обаче не ме държаха.Строполих се на земята кашляйки и опитвайки се да си поема жадно въздух.
- Нищо...нищо не съм направила. - заявих.Гласът ми прозвуча странно.Сякаш не беше мой..като на някой болен...някак дрезгаво. - Излъгах те...
Излъгах го отново.Истина беше,че бях бременна от него,но това явно повече го ядосваше...пак сама си бях навлякла двойна беда.
Изправих се и го погледнах.Очите ми се бяха впили в неговите.Той ме искаше мъртва...или на предсмъртен одър.От дост време насам той не беше онзи Кристиан...онзи Кристиан който познавах отдавна си беше отишъл...беше някъде в историята...някъде в миналото.В приятните спомени които обаче все повече се изместваха от тези опити на Кристиан да ме убие.
- Знаеш ли какво....не струваш! - заявих му.Приближих се към една скала и затворих очи за миг.
Някъде...където и да е...
Помислих си.Силите ми сигурно щяха да стигнат за един портал...поне един....или като гледах май и затова нямаше да стигнат.Не можех да направя нищо...май трябваше да разсейвам Кристиан както се играе с котенце.
Хайде,хайде...
- Какво стана с теб?Защо се промени? - тъп въпрос,но трябваше да спечеля време...трябваше да се махна от тук жива.

Криастиан отново я душеше,но тя го ритна.За втори път.Но изненадата на нашия герой трая само няколко секунди,явно достатъчни тя да се измъкне от него.Отново за втори път.Бианка нямаше сили,така че стигна само една крачка назад и се строполи на пода,кашляйки.
В това време Крис се съвзе от предималкошното си избухване и поуспокои топката.И все пак в очите му останаха онези пламъчета,които го правеха така ..смъртоносен и в същото време привличаха вниманието към него.Отпусна тялото си,но не свали гарда,а само по лицето му се плъзна една крива,самодоволна усмивка.Приличаше на хладнокръвен убиец.
Е,с това което се канеше да направи,той си беше такъв един вид.
-Мерси за мнението ти-каза Крис и се изсмя най-спокойно.-нали знаеш,цял живот чакам да получа одобрението или липсата на такова..сега вече мога спокойно да живея!
Бианка се опитваше да го разсее или беше прекалено руса..понеже я познаваше залагаше на първото,защото ами..просто така предполагаше.Не е хубаво врагът ти да ти е бил най-добър приятел толкова години.Все пак знаеш винаги какво ще направи.
-Знам какво мислиш ..и няма да се получи.-заяви Кристиан отново развеселен,всичко това му беше забавно ,но как му се искаше сега да изникне някоя бутилка алкохол.И вместо пиенето той извади една цигара от джоба си и я запали.-Не можеш да избягаш от мен.
Нортфилд отново се озова пред нея и я погледна изпиващо.Продължаваше да е все така секси и готина.Русата й коса падаше по раменете,а изражението й беше уплашено и измъчено.Трябваше да се признае,че си я биваше..в много неща.Но ,разбира се,тя сега беше враг,противоположната страна както искаш го наречи и Крис нямаше да гледа на нея по този начин.Така че се отърси от тези мисли.Чак сега осъзна,че диша малко по-тежко,но едва ли блондинката беше забелязала това.През лицето му за части от секундата премина някаква друга емоция..или може би си въобразявам,или пък е изчезнала мигновено както се беше появила и сега Криастиан беше надянал същата маска както преди.

Сърцето на русокоската биеше силно в гърдите и.Тя беше уплашена и уморена.Той беше изцедил доста от силите и с това мятане нагоре-надолу ,а и отварянето на портала беше изцедило също голяма част от тях.Нейния вид беше на практика като обикновените хора с малката разлика,че можеше да отваря портали където си поиска и не случайно кухнята и можеше да е в Лондон,а стаята и в Париж докато и баня се намираше в Мексико.
Бианка въздъхна и погледна Кристиан.Стори и се,че нещо - някакво чувство различно от омразя,жажда за мъст,желанието за секс и за това да я убие - пробяга по лицето му,но беше спря отдавна да вярва,че той изпитва някакви други чувства от това да я убие,омразата към нея,желанието за секс с почти всяко хубаво момиче в долен Лондон и прочее.Той беше станал нещо съвсем различно,нещо което тя не познаваше,а и не искаше да познава...беше станал чудовище.За нея той вече беше чудовище.От най-добър приятел беше станал най-големия и враг.Тя знаеше на какво е способен той и наистина я беше страх от него.Навремето се плашеше от леките му изблици на ярост,а сега...сега цялата му ярост,целия му гняв сякаш живееха за нея.Бяха посветени на нея.Тя знаеше...знаеше,че той я мрази от дъното на душата си,от дъното на сърцето си и ,че иска смъртта в някои моменти повече дори и от секса,а доста момичета в долен Лондон желаеха Кристиан Нортфилд.Бианка беше разбрала това още преди години.Още от малки те бяха заедно..почти всяка тяхна секунда беше обща...докато Кристиан не стана "големия мъж".В малката им компания идваха все повече непознати момичета които Кристиан водеше,но те не се задържаха дълго.Биби не одобряваше това му държание "да взема да те мина" ,но какво можеше да му каже?Та коя беше тя?
- Какво се случи с теб Крис? - казах тихо,а гласът и беше някак отчаян,сякаш искаше да върне времето назад до онези техни сладки моменти.Искаше и се той да я прегърне както правеше когато тя беше малка.Макар да бяха на едни години той винаги е бил някак...ами по-големия макар да беше по-голям само с няколко месеца.Доста често Кристиан спеше у тях и когато тя не можеше да заспи - особено след като родителите и бяха убити - намираше утеха при него.Сгушваше се в него и заспиваше.Той беше единствения...единствения за нея...и все още е.
Тя тръсна глава.Всяка мисъл я връщаше към някой тях общ спомен който тя виждаше ясно в главата си.От всяка нова картина почваше да я боли.Толкова хубави моменти...толкова хубави спомени,а сега...сега те бяха заклети врагове.Навремето той беше готов да направи всичко за нея, а сега беше готов да направи всичко за да я убие.
Тя заотстъпва назад.Трябваше да се махне от тук.Знаеше,че през храма щеше да има изход тъй като другия беше препречен от Крис,а тя нямаше сили да отвори портал...,но част от нея мислеше,че ако влезне в храма - или по-скоро това което е останало от него - няма да излезне жива ,ако Крис тръгне по петите и.Захапа долната си устна и направи още една крачка назад и гърбът и опря в някаква стена.
Мамка му!
Толкова беше разсеяна,че дори не беше разбрала,че зад нея няма изход.Беше се блъснала в стената и това е...изражението и бе като на подплашено агне,а това на Кристиан като на гладен вълк.Едва ли не и се прииска да изкрещи "Гладен ли си вълчо?Ела и ме хапни.Айде де" и с ножа който носеше да го прободе,но знаеше,че няма шанс,а и вампирите не обичаха да ги сравняват с върколаци.
Пфф..кой да предположи,че ще стана храна на най-добрия си приятел?Поне нека ме запишат в рекордите на Гинес като момичето изядено то най-големия си враг който е вампир,а преди това и е бил най-добър приятел.

Енергията,адреналинът и жаждата за мъст идваха в повечена на Крис.Главата му беше толкова препълнена от тази фикс идея да раздава своето правосъдие,че нямаше на къде.Ве1е беше загубил всички нишки на старото си Аз,Аз което беше най-добър проятел с блондинката срещу него,Аз което я защитаваше и отбраняваше,Аз което беше свестен човек.Но най-важното тоба беше Аз,което той отдавна беше надживял и загърбил в миналото.Че за какво му беше?Като можеше да получи всичко в Долен Лондон и всички за какво му беше старата визия и маниери.
Напоследък загърбил всичко заради Бианка,Крис гореше от жалание да види как тя се гърчи от болка на земята и моли да я убие по-бързо.Един вид това беше една част то живота му,тази в която не се напиваше и напушваше и не се чукаше с поредната му играчка за една нощ.Те всички бяха такива..евтини курви,които спяха с него и това им харесваше и на нашия герой също.Но те бяха заигравки и го желаеха толкова много,че чак някой път на Кристиан му беше ужасно скучно с тях.А колкото до пиене,е за него нямаше нищо против по никое време,те се допълваха един друг.Крис беше сигурен,че през последните няколко дни,преживява на течна диета.Част от тази "диета" беше и кръвта,тя му помагаше да остане жив и всъщност му помагаше с махмурлука.
Гласът на момичето,което държеше на прицел го изкара от умствения му брътвеж.Защо, по дяволите,тази вечер се сещаше толкова много неща.Защо?Точно това щеше да му попрече да я убие,може би.Може би щеше да се поколебае,когато дойде моментът.Или пък не.Честно казано никой не познава Кристиан наистина,че да придвиди какво ще направи.Никой не беше толкова способен да загатва бъдещето му и да прави планове.Въпреки,че Нортфилд се беше наслушал на проповеди за това как трябва да вземе живота в ръцете си,как трябва да направи нещо важно с живота си и други подобни простотии.Бяха си пълна загуба на време,единствено можехме да залагаме.
-Надживях всичко-правилата,живота..-каза той и се спря преди да изрече следващите си думи,при които самодоволната усмивка каменното изражение не паднаха от лицето му,бо вътрешно всичко беше различно.-и теб!
Всичко си дойде на мястото и Кристиан се съсредоточи върху работата си.Акой позволеше да избяга,ама да кажем че е лошо,ако още не съм.Щеше да трябва да се занимава с Кралицата,да направи някоя сделка за пръстен за Горен Лондон,че да тръгне по петите на Биби.много работа,много усилия..а сега всичко беше лесно-тук и сега.Трябваше само да прекърши врата й.Но първо можеше да й се наслади за последен път.В едно наистина я признаваше 100 процента-секса.
-Не разбра ли,Хатауей?-засмя се Крис,но гласът му прозвуча по-ледено от колкото искаше,имаше някаква ужасно студена нотка в гласа му.Плашещо.-Няма да избягаш от мен..не и втори път!
Бианка беше опряла гръб в една стена и гледаше с изциклени очи.Уплашена и изтощена.Крис я приближи,но вместо да я хване да врата,този път я хвана за ръката-силно,и наведе устни към нейните.Целувката му беше нещо животинско,подтикната от вътрешни пориви и инстинкти единствени.Нямаше нищо сладникаво или мило в нея.Беше единствено страст и желание.Беше ледана и топла в същото време.
Нортфилд беше този,който я прекъсна и се извърна назад като така нагласи тялото си спрямо нейното,че да не може да помръдне наникъде.
-Едно ти признавам-поде той.-целуваш се невероятно,Бианка!

Устните на Кристиан се озоваха върху тези на Биби,а тя трепна.В целувката с която той я дари нямаше нищо друго освен животинска страст...всъщност той едва ли не искаше да я убие по този начин защото я целуваше толкова жадно...,но и грубо.Тази целувка беше нещо съвсем различно от това което бяха имали те досега.
Тя го избута от себе си с голямо усилие и изръмжа.Ооо определено искаше да усети отново устните му върху своите,но не по този начин.Отдръпна се в страни и направи няколко крачки назад.Това време ,макар и малко и кратко, и беше помогнало да събере малко сили.
- И аз ще ти призная едно - пениса ти е по-малък от кутрето ми. - тя вдигна ръката си и след което му показа най-малкото си пръстче.Сдържаше се да не покажеше среден пръст и да офейка...,но можеше ли да офейка ей така?Та тук тя сякаш беше в капан.А и току що за втори път за тези няколко минути беше излъгала Кристиан.Първо за тяхното дете като му каза,че го е излъгала и втория път като спомена това с пениса му. - И не си никак добър в леглото...май ще ти трябват повече тренировки..
Още една лъжа.Този път незнайно защо тя искаше да го изнерви.Да види как гнева изригва от него макар и настроен към нея.Не можеше само тя да страда.Не беше честно.Не,че на Кристиан му пукаше за мнението на Бианка.
Би наклони глава първо на една страна,а после на другата.Погледна Нортфилд и се въздъхна.Погледна отново към близката стена.Зачуди се дали ще има сили да се омете от тук...е щеше да пробва.В най-добрия случай - и въобще добрия случай - щеше да се измъкне,а в лошия...е..да кажем,че тогава Кристиан щеше да победи.
Тя се приближи към стената отново и се облегна.С една ръка докосваше стената и се опитваше да призове портал.
Хайде...хайде...някъде...
Молеше се тя на ум.Почваше да се отчайва.Кристиан не беше глупав.Щеше да разбере,че тя отново го размотава и се опитва да си спаси задника...Голяма част от нея почваше да мисли,че няма да се измъкне от тук жива...Тя погледна към вампира и очите и срещнаха неговите.

***
- Крис? - изрече тихо името му Бианка.
- Да,малчо? - Би се сгуши в него.Беше първата нощ от дни в която те се чувстваше в безопасност.Чувстваше се така само защото Кристиан беше тук.Преди броени дни родителите и бяха убити,а всеки път щом тя затвореше очи виждаше лицата им,къщата цялата в кръв,сънуваше как убийците идват за нея и сестрите и...събуждаше се с писъци и обляна в пот ,а после трепереше.
- Радвам се,че те познавам Крис. - каза тя.Той ги наметна с одеялото,а Биби се сгуши още повече. - Обичам те.
Тази нощ беше първата в която тя не беше сънувала някакъв кошмар и не беше виждала някакви потресаващи картини в главата си.Всъщност сънуваше нея и Кристиан...да...тя харесваше Кристиан.Обичаше го.Чувствата и излизаха от приятелската зона,но той надали щеше да разбере за това...за него тя беше като негова по-малка сестричка...определено тя не беше това което той търсеше...Доста често Бианка се ядосваше точно зареди това...чудеше се какво имат другите което тя няма...и защо Кристиан предпочита тях.

***

- Кристиан...да не би да си се боядисал? - каза тя като огледа косата му. - Ооо..я виж ..бял кичур...най-горе на косата ти...трябва да си намериш по-добър фризьор.Да...независимо,че този приятен спомен се беше завъртял в главата и все още искаше да го издразни...искаше да види как гневът и ядът му излизат на бял свят.Знаеше ,че е самовлюбен и незнайно защо предположи,че това с косата може мъничко да го шокира...,но тя дори не знаеше от къде и беше хрумнало това с косата.

Пп:Ааааа боза..ааа ;хх неее за нищо не става...

Блондинката явно беше много руса.Наистина много.Щом отправяше такива саркастични и иронични забележки към Кристиан и очевидно не си ценеше живота.Искаше да го ядоса ли?Това само щеше да спомогне за по-бързата й смърт,а ен да остане жива.Или просто искаше скора да бъде 3 метра под земята.Това можеше най-бързо да се уреди.
Крис я гледаше като ударен от мокър парцал,след което изражението му се промени.Бавно от първата объркана физиономия чертите му започнаха да правят път на ядосаното и грубото изражение.Очите му потъмняха и се изпълниха с гняв,а на челото му се появи една бръчка.Стисна юмруци и започна да се приближава отново към Бианка.Мразеше някой да обижда прекрасната му същност.А още повече атрибута му,който сам до отбележим не беше такъв,какъвто го описваше "бфф-то" на Крис.
-Времето ти изтече,Хатауей!-изръмжа Кристиан и скочи върху нея като грабна междувременно един прът който си лежеше самотен на пътя крещейки "Вземи да я убеш с мен!" .. по-скоро Нортфилд полудяваше и вече започваше да мисли,че предметите говорят.
Кристиан осъзнаваше,че тя се опитва само да го дразни и изнерви,но в него момент всичко беше взело връхната си точка.
Някво петно беше замъглило мозъка и всчико в черепната кутия на Нортфлд и той не се чувстваше като на себе си.Все едно беше кукла,марионетка и някаква друга част от него го движеше.А онзи стар,много стар Крис стоеше вътре и наблюдаваше всичко,но не можеше да направи нищо.Той искаше да помогне на Биби и да я оттърве от себе си,ама кво можеше да направи.Да започне да фраска и и раздава крушета на самия себе си?!
И все пак обичайният Крис взе връх,е не бях очаквал нещо друго.С усмивка на лицето и като въобще не възприемаше блондинката като заплаха се нахвърли отгоре й,хвана я и я метна на няколко метра от мястото на което се намираше сега.Бианка падна и си удари главата,може би.Не беше ясно,защото точно в този момент нашия герой отново се хвърли към нея,но този път се озова отгоре й.
-Мислиш,че имам нужда от тренировки..-каза той докато я гледаше злобно.-е,ти ще ми бъдеш опитното зайче!
Преди да довърши още Крис я целуна.Целуна е силно казано,защото това беше нещо дивашко и изпълнено с много повече от колкото нежност и страст,обичайни за една целувка.Искаше тя да страда и това беше един от най-добрите варианти за това,преди да я убие.Стисна ръката й със своята,а с другата започна да я опипва по цялото тяло.