Малкия храм в градината с розови дръвчета

Интересно място, за което се разказваха какви ли не истории. Какви ли не проклятия се говореха че има тук и ли духове готови да те разкъсат. Не че мен ме интересуваше. Мен малко същества смееха да ме пипнат. Девъру си беше почетна фамилия и колкото и да ме мразиха роднините ми ме ценяха заради уменията!
Влезнах в храма и почнах да разглеждам рисунките. Някои бяха доста древни все пак това е тук от времето на дядо ми по майчина линия, а повярвайте ми той е доста стар. Той ми казваше че тук са се организирвали тържества извършвали коронации или са се правили разни ритуали, но след някаква случка всичко било изоставено, той не искаше да говори за нея и аз не бях питала.
Рисунките наистина бяха интересни и красиви. Малко хора знаеха, но аз обичах изкуството, може да съм демон, но съм и вампир, а повечето от нас ценят изкуството.

Пушейки си цигарката се бях запътил онзи малък храм със розовите дръвчета, защото ми казаха че Риса е отишла там. Хвърлих вече изпушената цигара в едно кошче и запалих нова. Обикновено търсех Ериса ако ми беше адски скучно, само тя можеше да ме издържи и Кристиан също, но за него не знаех къде внезапно изчезна от купона и и не съм го виждал, за това дойдох при Ериска.
Още отдалеч я видях да се вглежда във рисунките на храма. Дори аз трябваше да призная че те са доста интересни. Когато бях на няколко метра от храма, нищо че тя ме беше усетила казах радостно.
- Ерисландия Ренесансия Девъру, радост за очите моя - тя се обърна с поглед все едно ей сега ще ме подпали!