Босите крака на Каролин стъпчеха пръстта по пътеката, която бе последвала след тунела и я бе отвела до величествената гледка на магическото езеро. Токчетата 'и бяха в лявата ръка, с дясната ръка беше хванала края на лятната 'и рокля, за да не се влачи по земята, а прекрасните 'и пъстри очи шареха и наблюдаваха обстановката, като се наслаждаваха на красотата на езерото. От доста време не бе идвала на това място и сега се радваше, че най - накрая бе намерила малко свободно време, за да дойде тук, защото бе започнала да забравя гледката, която я караше да се усмихне широко, вярвайки, че не всичко в долен Лондон бе толкова ужасно, колкото казваха. Имаше си и своите добри и хубави страни, които за жалост бяха по - малко от лошите. Но все пак ги имаше и Кар се радваха, че бе една от онези, които успяваха да ги намерят. Да намерят малкото светлина сред цялата тази тъмнина и да 'и се насладят какво трябва. Без никой да ги прекъсва, без да става нищо лошо, без никакви излишни дразнители.
Спря се на брега на езерото. Наведе се наляво, пусна токчетата на земята, след което пусна и крайчето на роклята. Разкопча кафявия колан, пусна го до токчетата, след което съблече роклята, сгъна я набързо и я остави върху колана и токчетата. Отдолу остана по черния си бански на две части, който имаше няколко цветчета нарисуване и закрачи бавно към езерото. Докато бавно пристъпваше в студената вода, която покачваше нивото си по тялото 'и, през мислите 'и минаваха спомени от онези безгрижни дни, когато бе идвала тук с приятели и се бяха забавлявали. Прекрасни спомени, които накараха русокосата да се подсмихне, докато нивото на водата вече бе стигнало до гърдите 'и, намокрило краищата на копринената 'и коса. Каролин обаче не потрепна нито веднъж, въпреки че водата бе студена. Тя вече е свикнала на подобна температура. Продължи още малко, за да може водата да достигне раменете 'и. След което се потопи във водата. Отвори очите си, които сякаш проблеснаха под водата и започна да плува от единия крах на езерото до другия и обратно, като на всеки три връщания сменяше начина на плуване.
След близо двадесет обиколки реши да спре, макар и почивка да не 'и трябваше. Стъпи близо до брега и се изправи, а водата стигаше до кръста. Косата 'и бе идеално прибрана назад. Хвана я и изстиска водата, попила в косите 'и.
Тогава се чу шум някъде из храстите отстрани и тя бързо се обърна към посоката, от която идваше шума. Замълча, дори не се движеше, за да не издава излишни звуци и се ослуша внимателно.
- Има ли някой там? - попита тя, чувайки шума отново.
Заглавие: Магическото езеро 
