Merilyn.

Megan Fox

#Име на героя*:
Мерилин Алистър Девил

#Години*:
19

#Раса*:
Човек

#Работа:
Занимава се с интериорен дизайн


#Външен вид*:
Имам тъмно кестенява коса, която пада на попринцип чупливи кичури, но има и моменти, в които я изправям. Очите ми не са сред най-красивите, лично аз обожавам сини, затова не харесвам моите, които са с тъмно кафяв цвят, повече от косата. Някои хора казват, че зъбите ми са като перли, но аз ги възприемам просто като бели камъчета насред устата ми, ала все пак ги харесвам, защото придават известен чар на усмивката ми. Кожата ми е тъмна, все едно прекарвам всичкото време от живота си на слънце, но аз излизам рядко и то предимно вечер, тогава се чувствам по-добре сред хората, иначе съм скрита зад прозорците на дома ми. Фигурата ми е стройна и висока, което е наистина хубаво, защото мога да нося всякакви дрехи, пък и хората харесват повече хора с.. да речем по-секси тяло.

#Характер*:
Предимно самовлюбена, да. Не мога да си представя живота без моето огледало, което всъщност не е нищо особено, но ми позволява да изглеждам брилянтно. Обичам дългите разходки по брега на морето или сред дърветата на гората. Съществата, прекарващи времето си с мен често ме описват като щастлива и забавна. Харесва ми, да разсмивам околните и да се смея заедно с тях. Също така съм много чувствителна. Ако някой около мен плаче съм сигурна, че и аз ще се разплача, дори да не ми е тъжно, но има и моменти, в които се налага да тъгувам сама в стаята си по някаква причина. Сприятелявам се лесно, защото явно имам доброта в сърцето, която привлича много хора. Но също така съм и лоша. Мога да манипулирам хората за моя изгода, да се подигравам, да наранявам и да отмъщавам жестоко, на тези, които ми причинят лоши неща.

#История*:
Родена съм някъде в Европа в семейството на дърводелец и художничка. Живеехме добре, поне за мен беше така. Когато бях е на петнадесет години майка ми 'роди' второ дете, което умря заедно със самата нея по време на раждането. Не помня да съм плакала, бях научена да не го правя, но това не важеше за баща ми, който пропадна много след смъртта на съпругата си.
Помня, как баща ми се напиваше и не се прибираше с дни вкъщи. Няколко години се грижех сама за себе си.
След няколко месеца на вратата ми се появи местната полиция, с новините, че и баща ми ме е напуснал. Не ме интересуваше, той отдавна не бе част от живота ми. След месец, когато бях вече на осемнадесет, напуснах града и започнах да работя. Изкарах пари, колкото да пристигна тук и да започна нов живот, макар че началото му бе преди година и половина.

#Допълнително:
Пия, но рядко.
Пуша, когато съм в неподходяща компания.
Обичам животни, особено кучета, затова имам едно, порода шпиц, на име Дая.

P.S. Може ли да смените името ми на Merilyn ♥ ?