Барът в Лондон 2011г.

Барът не беше нещо особено, но все пак предлагах алкохол и това беше важното. Влизайки в бара веднага ме лъхна миризмата на алкохоли и цигари. Усещаше се също и вкусът на секса. Всички обърнаха глави да ме погледнат когато влязох ама и това беше нормално. Няколко погледа ме проследих когато отивах към бара. Седнах на малките столчета и бармана веднага дойде при мен.
- Една водка - казах докато оглеждах бара и си търсех храна.
- Лична карата - чух да казва един мъжки глас. Обърнах се и повдигнах една вежда.
- Ама ти сериозно ли? - той само повдигна рамене с безразлично изражение.
- Такава е политиката - ама тоя нещо се мислеше за голямата работа. Позволих на очите ми да се обагрят в червено и той ококори очи на среща ми.
- Водката веднага - той кимна и след малко тя беше при мен отпих една глътка и пак огледах бара.

Крис избяга от реалността както обикновено като забегна в някой бар.Денят му се струваше скапан,а и той се чувстваше по същия начин.Беше прекарал нощта в търсене на бившата му най-добра приятелка,но ..единственото,което откри бяха няколко смотани катерици,които се изпречиха на пътя му.Голям напредък,няма що.С това темпо щеше да я открие...след 100 години,когато вече е грохнала старица или грохнал скелет.
Някакъв бар се изпречи на пътя му и Нортфилд веднага влезе.Тълпата танцуваше и се забавляваше,вонеше на кръв от съществата,но даже и това сега не развеселяваше Кристиан.Изглеждаше ужасно..като не броим леко окъсаните му дрехи и вътрешно беше така.
Запъти се към бара и седна до някакво момиче и метна на бармана.Той веднага дотича.
-Едно уиски ..-каза той.-Не,цяла бутилка направо..
Бармана го погледна подозрително,но Крис му метна поглед изпълнен с толкова голяма заплаха,че онзи насреща му не искаше повече да го вижда.Скоро му донесе исканото и нашия герой надигна бутилката като стисна устни.Течността се разля в него и потуши леко вътрешния му огън.Беше все някво начало.
Обърна се към момичето до него и го изгледа косо.Не беше в настроение за нищо тзи вечер,но гледането ен беше забранено.

В бара влезна някакво момче. Все едно току що излезнал от гората. А и така беше просто се усещаше, а и виждаше. Не изглеждаше в настроение за нищо. Седна до мен бара и поиска една бутилка уиски. Бармана пак се опита да се прави на голямата работа, ама не му се получи когато избягалият от гората му метна един убийствен поглед... Охо вампир без настроение лошо.
Той си получи питието и надигна бутилката. После ме погледна косо и аз отвърнах на погледа поогледах го и после се обърнах към бармана.
- Ей - викнах му и той дотърча - искам нещо за пиене.
- Какво и колко - каза той леко плахо.
- Браво бе! Научил си си урокът. Би бих ти поискала вената, но е малко рано, тъй че ще го оставим за по-късно, за сега една бутилка водка - усмихнах му се показвайки зъбите си и той се разтича да ми донесе питието. След малко то беше при мен, бармана надалеч. Да не би да го бях уплашила.

Барманът явно не беше изнервил още повече само нашия герой,а и брюнетката до него.Тя явно го беше поставила на мястото му и сега то припкаше из бара като послушно кученце.И с Крис също се държеше така.Точно сега не беше в интерес на никой да се заяжда с Нортфилд или го очакваше сигурна смърт.И болезнена.
Кристиан надигна бутилката и тя вече минаваше средата на съдържанието вътре.Бръкна джоба си и извади една кутия с цигари.Запазената му марка.Като не можеше да направи нищо по въпроса с намирането на Бианка,поне да направи нещо по съсипване на здравето си.Но той фактически не беше жив,тей че..на кого му пука.
-Явно търпението на досадни барманчета на влиза в характеристиката ти-заяви Крис на мацката до него и се изсмя грубо.
Сигурно изглеждаше като тарзан в очи й ,но ..ами до някаква степен излизаше от гората в момента.
-Още една..-провикна се отново и се загледа в брюнетката.Беше вампирка,доколкото Кристиан в моемнта забелязваше нещо.
И като стана дума за кръв,нямаше да е лошо някой да го захрани в момента.Огледа се,имаше много потенциални жертви,а и от другата му страна имаше една пияна ,дето май си поспиваше на плота.

Онзи извади една цигара и запали. После каза нещо за търпението ми към барманите. Аз и търпение? Две не съвместими неща.
- Аз принципно с търпението съм скарана. Нещо не се харесва ме от... цял живот.
Изкисках се и пак почнах да оглеждам за жертви, от кога не бях пила кръв от... вчера да бе верно. Но сега първо щях да пийна малко после малко секс и по време на секса може да хапна или после. Ама най-добре по време на акта.
Погледнах бармана и се зачудих за вкусът му и облизах устни гледайки го хищнически, той усети погледа ми и се обърна към мен стреснато. Помахам да дойда е той дойде бавно.
- К-к-какво ще желаете - попита той.
- Червено вино - той кимна взе една бутилка сипа в една чаша даде ми го и тръгна бързешком. - ... и - той се обърна. - Искам да си прережеш дланта и да добавиш кръв кам виното - очите му едва не изкочиха от орбита. Той седеше и ме зяпаше. - Трябва ли да повтарям. - Той почна ужесточено да клати глава и остави бутилката и дойде взе един нож и сложи треперещата си длан над чашата и доближи ножа до нея и преглътна тежко - Айде! - пришпорих го аз. Той направи един бърз и дълбок разрез и кръвта бликна. Очите ми почервеняха целите и не само ирисите и облизах устните. Гледах как капка по капка как гъстата течност пада в чашата. След малко взех ръката на горкият човечец и той едва не припадна. Облизах разреза и той се разтрепери целият. - Можеш да се превържеш - казах кротко и го проследих как залитайки се добра до някаква задна стаичка. Отпих от виното от с кръвта и изидах доволен стон. Наистина беше хубаво. Погледнах избягалият от гората.
- Трябва да опиташ този барман кръвопиецо - казах и надигнах чашата.