Гринуич парк

Неочаквано топъл ден в Лондон. Това се случваше рядко. Но пък в такива дни по това време Елиът излизаше да потича в някой парк. И тъй като моя милост не беше от ясновидците, трябваше да го изчакам скрита пред дома му, пиеща енергийна напитка, а след това да го последвам пеша или с колата до дестинацията му.
Разбира се, той имаше чувството, че някой го преследва, но бях свикнала. Е, не че го преследвах постоянно, просто главно в свободното си време, което беше днес и може би след няколко дена отново. Пък и какво толкова, все някога трябваше да привлека вниманието му, макар че винаги си откривах разни оправдания, вместо да му призная чувствата си.
Та, ето ни в Гринуич парк, където той се захвана със следобедния джогинг, а аз подтичквах сред дърветата около него в опити да не ме види. Изведнъж той изчезна от полезрението ми и аз изпаднах в паника. Не, планът ми нямаше да пропадне. Излезнах на пътечката и започнах да се оглеждам. Обърнах се към една пейка и затичах натам, но вместо да стигна до нея, с Елиът се бутнахме един в друг. Нямам никаква представа как стана това, не беше по моя идея, но все пак не беше зле. Прехапах нервно устна и скалъпих някакво извинение, че съм тръгнала към пейката. Разбира се, той не ме виждаше за пръв път. Все още помнеше срещата ни в супермаркета, после в полицейското управление. Сигурно вече започваше да свързва парченцата, но все пак останах спокойна и отново се усмихнах. Реших поне този път да има бегла представа коя съм.
- Името ми е Мерилин, но предпочитам да ми казват Мери. - Протегнах колебливо ръката си и се надявах да я стисне и да се представи, макар че аз вече знаех едва ли не всичко за него...

Какво можех да правя в онези дни,когато волю-неволю трябваше да напусна управлението още преди обяд?Да,в онези дни,в които беше прекалено спокойно,толкова,че дори жуженето на муха не се долавяше,а ти си силно пристрастен към работата човек.Можех да въздишам колкото си поискам,толкова,колкото и се нуждаех от някого,който да намекне колко ми съчувства и разбира как се чувствам,но до тук с надеждите за това или онова.
Сложих едни къси гащи и тениска,както и удобна обувка и тръгнах да изхабя остатъка на батерията на телефона си,докато тичам,убивайки един час в парка.
И така...Добрах се до Гринуич,всъщност не запомних нито едно от лицата,които подминавах по пътя или дали минах по-краткия,но по-засегнат от трафик,път или по-дългия.Кънтящата музика в ушите ми пък,още повече притъпяваше вниманието ми,веднага щом пуснах да тече създадения от мен списък с топ любимите ми парчета.Не очаквах да ме сполети нещо неочаквано,освен това след като грохна от умора силно да отделям миризма на плътски сок,но явно за всичко си имаше отредено време от денонощието.Ъм...Съдба,може би.
В случая тя буквално изскочи от нищото и връхлетя отгоре ми...или аз отгоре й,но не бе моя вината,както казах.Това тяло изглеждаше в перфектна форма,но със сигурност нямаше и най-малко чувство за ориентация.Пуфтях дълго насреща й,просто се борех за нормална глътка въздух,ставайки свидетел на извиненията й и да не повярваш,на представянето й.Точно така,казваше се Мерилин и аз вече я бях виждал и друг път.
-Добре...Мери.-учтиво подех и също толкова благо й се усмихнах.-Сега беше много по-различно,имам в предвид опасно,от предишните ни срещи,което в никакъв случай незначи,че те на са ли били запомнящи се.-това лице не се забравяше,привличаше погледи,разбира се,тогава не мислех за нищо друго освен за заподозрени и улики и пак заподозрени и улики.А сега не мислех ли отново за работата си?Посегнах да избърша изпотеното си чело.
-Миналата седмица заедно избирахме мляко в супера,нали?-протегнах ръката си,в знак на поздрав.-Три процента масленост...-прошепнах,а Мери ми отправи неразбиращ поглед.Засмях се,приисквайки ми се сам да се отправя за челен сблъсък с някое дърво.-Не,не.Аз взех от 3 процента масленото,а ти от 1,5 процента масленото.Иначе името ми е Елиът